Успоредно със социално-политическите промени в България след 1989 г. възниква и един проблем, за който българското общество се оказва крайно неподготвено; всъщност, както и за доста от настъпилите след това изменения. Това е проблемът с изоставените сгради.

Колкото и да е странно, този процес обхвана по-малките градове и селата, но навлезе и в големите градове, включително и в София. Той дори не може да се дефинира като проблем на пазара за недвижими имоти, тъй като доста бързо излезе от обхвата на този пазар по една доста тривиална причина: липса на търсене.

Характерното за този проблем е, че той не „предоставя“ на държавата необходимото време, както за разрешаването му, така и за разработването на поне някакви мерки за противодействие. А с времето рязко се задълбочава и разширява. Държавните институции, обществените организации и частните икономически субекти просто не успяват да го „настигнат“ и обхванат в цялата му дълбочина и пълнота. Така страната се оказа осеяна с напуснати, изоставени и занемарени сгради, чието първоначално предназначение е най-различно: от жилищни здания през обслужващи и логистични обекти (напр., хотели, ресторанти, жп-гари, училища) до големи промишлени комплекси.

Причини

Докато за изоставените жилищни сгради, обикновено къщи по селата и малките градове, обяснението е по-лесно формулируемо и се открива предимно в семейно-личностни причини – главно емиграция и незаинтересованост на наследниците (вкл., макар и по-рядко, липса на близки наследници по низходяща линия), то при икономическите обекти действа цял комплекс фактори.

На първо място, поне в първоначалния етап на реституцията и приватизацията в България, такъв фактор беше неизяснената собственост. Веднага след 1989 г. съдилищата бяха затрупани с дела за изясняване и подялба на реституираната и приватизирана собственост. И макар този етап вече да е повече или по-малко приключил, класическата мудност на съдебната система превърна доста сгради в неизгодни за поддържане обекти и ги обрече на бавно разрушаване.

Това е и втората по хронология, но първа по значимост причина за трагичното състояние на изоставените сградни имоти – финансовата неизгодност за поддържането на дадена сграда. Затова и новите собственици просто изцедиха възможния финансов ресурс, обикновено чрез елементарната продажба на оборудването и последващо закриване на обекта.

Друга част от приватизираните промишлени единици се сблъскаха с редица чисто пазарни трудности, оказаха се икономически неизгодни и за собствениците им беше по-лесно да се освободят от тях, отколкото да влагат усилия и енергия за по-нататъшното им функциониране. Два нашумели примера конкретно в София са прочутият в миналото ресторант „Феята“ на „Цариградско шосе“, който дълго време загрозяваше района с разрушения си вид, както и най-големият промишлен обект в България отпреди 1989 г. – металургичният комбинат „Кремиковци“, използван днес от холивудски продукции за снимки на второразрядни екшъни с елементи от филми на ужасите.

„Грозната картинка“

 

Днес в цяла България може да се видят изоставени промишлени обекти и елементи от обслужващата сфера: бивши фабрики, цели заводи и комбинати, селскостопански постройки – някогашни животновъдни ферми, оранжерии, складове и т. н. Специално внимание заслужават изоставените училищни сгради в повечето села, откъдето учениците бяха преместени в близките градове – днес едва ли има село, където да не се руши такава напусната сграда.

Отделен проблем са изоставените къщи по селата и малките градове, чиито наследници не ги поддържат по най-различни причини: емиграция, липса на интерес, недостиг на финансови ресурси, тежка криминогенна обстановка поради специфичната култура на преобладаващата част от местното население и др.

Заслужава да се спомене фактът, че в началото на промените след 1989 г. в България се заселиха доста чужденци, сред тях най-вече англичани, привлечени от ниските цени на имотите и евтиния стандарт на живот – който процес редовно се отразяваше в различни ракурси по медиите; в един момент броят на англичаните в страната се оценяваше на 16 000 заселници. Но само след няколко години по-голямата част от тях побързаха да се освободят от новопридобитите си имоти в България главно заради сложната криминогенна обстановка и манталитета на част от околното население: когато си идваха от Великобритания, те намираха къщите си разбити и ограбени.

 

Възможни решения на проблема с изоставените сгради

 

По света проблемът за изоставените сгради се решава чрез различни мерки: данъчни облекчения за новопридобита недвижима собственост в запуснато състояние, изкупуване от страна на общините на определени сгради и превръщането им в обекти на местната инфраструктура и т. н. Нерядко напуснати сгради се използват от различни колективи за решаването на задачи от културно-художествената сфера, като биват реставрирани и превръщани в оригинални художествени галерии, места за изнасяне на театрални спектакли, провеждане на фестивали и т. н. Но тук е решаваща ролята на местната администрация, което означава, че субективният фактор в лицето на представителите на тази администрация е от решаващо значение.

В България се забелязват отделни опити за подобно използване на изоставени сгради, обикновено от творци в София – но, за съжаление, улесненията от страна на местната администрация за предоставяне на културни функции на такива имоти все още са с доста ограничен обхват.

0 коментара

Подайте коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Свързани теми

6 полезни съвета как да пестим пари от отопление

6 полезни съвета как да пестим пари от отопление

Какво може да се направи, за да стане една сграда топло-икономична и да спестим пари от отопление? 1. Пестене от отопление чрез изолация Кое е първото нещо, което трябва да сторим, за да намалим топлинните загуби в жилищно или работно помещение?Преди всичко,...

Отдаване на жилище под наем

Отдаване на жилище под наем

Отдаване на жилище под наем – печеливш вариант за собственика С повишаването на възможностите за мобилност на населението: емиграция, живеене на друго място, на вила и т. н., се увеличава и броят на жилищата, които остават без обитатели. При това положение мнозина...

Застраховане на недвижим имот

Застраховане на недвижим имот

Значение и предимства на застраховането на недвижим имот Застраховането на недвижим имот е една от най-важните стъпки на собственика, който иска да бъде спокоен за бъдещето. То е важна част от плавното и безрисково управление на собствеността. Като застраховате своя...