Успоредно със социално-политическите промени в България след 1989 г. възниква и един проблем, за който българското общество се оказва крайно неподготвено; всъщност, както и за доста от настъпилите след това изменения. Това е проблемът с изоставените сгради.

Колкото и да е странно, този процес обхвана по-малките градове и селата, но навлезе и в големите градове, включително и в София. Той дори не може да се дефинира като проблем на пазара за недвижими имоти, тъй като доста бързо излезе от обхвата на този пазар по една доста тривиална причина: липса на търсене.

Характерното за този проблем е, че той не „предоставя“ на държавата необходимото време, както за разрешаването му, така и за разработването на поне някакви мерки за противодействие. А с времето рязко се задълбочава и разширява. Държавните институции, обществените организации и частните икономически субекти просто не успяват да го „настигнат“ и обхванат в цялата му дълбочина и пълнота. Така страната се оказа осеяна с напуснати, изоставени и занемарени сгради, чието първоначално предназначение е най-различно: от жилищни здания през обслужващи и логистични обекти (напр., хотели, ресторанти, жп-гари, училища) до големи промишлени комплекси.

Причини

Докато за изоставените жилищни сгради, обикновено къщи по селата и малките градове, обяснението е по-лесно формулируемо и се открива предимно в семейно-личностни причини – главно емиграция и незаинтересованост на наследниците (вкл., макар и по-рядко, липса на близки наследници по низходяща линия), то при икономическите обекти действа цял комплекс фактори.

На първо място, поне в първоначалния етап на реституцията и приватизацията в България, такъв фактор беше неизяснената собственост. Веднага след 1989 г. съдилищата бяха затрупани с дела за изясняване и подялба на реституираната и приватизирана собственост. И макар този етап вече да е повече или по-малко приключил, класическата мудност на съдебната система превърна доста сгради в неизгодни за поддържане обекти и ги обрече на бавно разрушаване.

Това е и втората по хронология, но първа по значимост причина за трагичното състояние на изоставените сградни имоти – финансовата неизгодност за поддържането на дадена сграда. Затова и новите собственици просто изцедиха възможния финансов ресурс, обикновено чрез елементарната продажба на оборудването и последващо закриване на обекта.

Друга част от приватизираните промишлени единици се сблъскаха с редица чисто пазарни трудности, оказаха се икономически неизгодни и за собствениците им беше по-лесно да се освободят от тях, отколкото да влагат усилия и енергия за по-нататъшното им функциониране. Два нашумели примера конкретно в София са прочутият в миналото ресторант „Феята“ на „Цариградско шосе“, който дълго време загрозяваше района с разрушения си вид, както и най-големият промишлен обект в България отпреди 1989 г. – металургичният комбинат „Кремиковци“, използван днес от холивудски продукции за снимки на второразрядни екшъни с елементи от филми на ужасите.

„Грозната картинка“

Днес в цяла България може да се видят изоставени промишлени обекти и елементи от обслужващата сфера: бивши фабрики, цели заводи и комбинати, селскостопански постройки – някогашни животновъдни ферми, оранжерии, складове и т. н. Специално внимание заслужават изоставените училищни сгради в повечето села, откъдето учениците бяха преместени в близките градове – днес едва ли има село, където да не се руши такава напусната сграда.

Отделен проблем са изоставените къщи по селата и малките градове, чиито наследници не ги поддържат по най-различни причини: емиграция, липса на интерес, недостиг на финансови ресурси, тежка криминогенна обстановка поради специфичната култура на преобладаващата част от местното население и др.

Заслужава да се спомене фактът, че в началото на промените след 1989 г. в България се заселиха доста чужденци, сред тях най-вече англичани, привлечени от ниските цени на имотите и евтиния стандарт на живот – който процес редовно се отразяваше в различни ракурси по медиите; в един момент броят на англичаните в страната се оценяваше на 16 000 заселници. Но само след няколко години по-голямата част от тях побързаха да се освободят от новопридобитите си имоти в България главно заради сложната криминогенна обстановка и манталитета на част от околното население: когато си идваха от Великобритания, те намираха къщите си разбити и ограбени.

Възможни решения на проблема с изоставените сгради

По света проблемът за изоставените сгради се решава чрез различни мерки: данъчни облекчения за новопридобита недвижима собственост в запуснато състояние, изкупуване от страна на общините на определени сгради и превръщането им в обекти на местната инфраструктура и т. н. Нерядко напуснати сгради се използват от различни колективи за решаването на задачи от културно-художествената сфера, като биват реставрирани и превръщани в оригинални художествени галерии, места за изнасяне на театрални спектакли, провеждане на фестивали и т. н. Но тук е решаваща ролята на местната администрация, което означава, че субективният фактор в лицето на представителите на тази администрация е от решаващо значение.

В България се забелязват отделни опити за подобно използване на изоставени сгради, обикновено от творци в София – но, за съжаление, улесненията от страна на местната администрация за предоставяне на културни функции на такива имоти все още са с доста ограничен обхват.

0 comentarios

Enviar un comentario

Tu dirección de correo electrónico no será publicada. Los campos obligatorios están marcados con *

Свързани теми

Problemas en la Propiedad Horizontal

Problemas en la Propiedad Horizontal

„Това е обновена версия на статията с актуални промени в Закона за управление на етажната собственост и съвременни практики към юни 2025 г.“Актуални предизвикателства в управлението на етажната собственост Проблемите в ефективното управление на етажна собственост са...

Alquiler a Corto o Largo Plazo

Alquiler a Corto o Largo Plazo

Тази статия е актуализирана с оглед последните пазарни тенденции към юни 2025 г. Данните са базирани на наблюдения от водещи имотни платформи като Imoti.net, Airbnb, Booking.com, както и анализи от Националния статистически институт (НСИ) и Асоциацията на...

La opción más barata para la calefacción eléctrica en invierno

La opción más barata para la calefacción eléctrica en invierno

За всяка жилищна сграда търсенето на евтини опции за отопление в есенно-зимния сезон е от първостепенно значение.Има много съществуващи възможности за отопление, но в определени региони някои не може да бъдат приложени. Например, не всяка сграда може да бъде свързана...